Човекът, който написа най-хубавите детски приказки, погребва като малки и двете си деца

0

Има ли българин, който не помни от детството си книжките „Житената питка“, „Тошко Африкански“, „Златното момиче“ и „Ането“? Поколения българи израснаха с тях, и с още много запомнящи се творби на писателя Ангел Каралийчев, който е роден на 21 август 1902 година.

Каралийчев е най-издаваният български автор, след Иван Вазов, а книгите му са преведени на над 50 езика. За жалост, човекът който написа най-хубавите детски приказки, бе орисан да погребе и двете си деца като съвсем малки. Тежка орисия за един баща, и жесток парадокс в съдбата на един писател, който се бе посветил на творчеството за деца!…

Ангел Каралийчев е роден в Стражица, в семейството на земеделци. От малък помага на родителите си на полето. Работата сред природата и трудовите хора, приказките на баба му и народните песни на жетварите, оказват своето влияние върху цялостния му духовен облик и израстването му като личност. Завършва Търновската гимназия. Като ученик там, прекарва много време в училищната библиотека и започва да се увлича по символизма. Кумири в онзи период са му поетите Димчо Дебелянов и Николай Лилиев.

Най-близкият му приятел от ученическите години – Ангел Димитров, също има поетични опити. Двамата силно се привързват един към друг в здраво приятелство, но внезапно Ангел умира от туберкулоза. Каралийчев преживява тежко тази загуба и се затваря в себе си. Намира утеха единствено в писането.

17-годишен издава стихотворението „Орелът“ в сп. „Ученическа мисъл“. Именно там се запознава с Никола Фурнаджиев – по онова време също ученик, но в Еленската гимназия.

Двамата и още няколко техни приятели и ентусиасти – съмишленици по перо, издават със собствени средства литературния сборник „Лорелай“. За жалост, списанието не връща инвестицията и Каралийчев остава съвсем без пари, а иска да следва. Александър Божинов и

През 1922 г. събира пари от работа на полето и се записва да следва… химия в Софийския университет. Бързо разбира, че това следване е безполезно – че не го влече. По-късно – през 1928 г., се дипломира в Свободния университет, където завършва дипломация.

Междувременно на следването си, се запознава все с бъдещи големи имена на нашата литература, сред които близък му става Асен Разцветников. Издава и първата си поема „Мауна Лоа“, но и тя остава незабелязана от критиката.

Пробивът му на литературната сцена идва със сборника „Ръж“, издаден през 1924 г. и вдъхновен от кървавите септемврийски събития. Тогава мнозина го считат за част от пролетарското движение. За това свидетелства и тогавашната му близост с Георги Бакалов. Между тях, обаче, става разрив в отношенията. Това съвпада с периода, в който Каралийчев е привлечен от Кръга около сп. „Златорог“, в който членуват изтъкнати интелектуалци, писатели и художници.

Името му започва да се разчува, но Каралийчев все още се лута и няма свое амплоа в литературата. Човекът, който му отваря очите къде е неговото място в писателската професия, е Ран Босилек. Благодарение на разговор помежду им се ражда легендарната книжка „Житената питка“. След издаването й Ангел Каралийчев окончателно се насочва към жанра на

детската литература.  2-годишната им дъщеричка умира в ръцете на баща си. На нея Каралийчев посвещава легендарната си книга „Ането“.

В своя творчески път, за 40 години творчество, Ангел Каралийчев написва повече от тридесет книги за деца и възрастни, в различни жанрове – разказ, приказка, повест, пътепис, поезия.

Автор е на книгите с разкази „Ръж“ (1924), „Жълтици“ (1925), „Имане“ (1927), „Сребърна ръкойка“ (1935), както и на 15 книги за деца и юноши: „Приказен свят“ (1929), „Ането“ (1938), „Тошко Африкански“ (1940), „Житената питка“ (1948) и мн. др. Има и авторизирани приказки и легенди от българския и чуждестранния  фолклор.

Прегледана: 38388

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече