Голямата народна певица Верка Сидерова: Едва оцелявам

0

„Да, много ми е малка пенсията, не искам да се оплаквам, не обичам. Но много се радвам, че влязох в тези допълнителни списъци за повече пари, които ще раздава Министерството на културата.“

Това сподели навръх 95-ия си рожден ден онзи ден голямата народна певица Верка Сидерова. Празника си тя посрещна в дома си. Добруджанският славей е най-възрастната сред живите легенди на фолклора. Изпълнителката на култовите народни песни „Лале ли си, зюмбюл ли си“, „Изгряла е месечинка“, „Росен, Росен, зелен Росен“ и „Години, години, усилни години“ мизерства със символична пенсия от 300 лева, която доскоро беше по-малко от 200 лв. Въпреки че е гастролирала на едни от най-големите сцени в света като зала „Чайковски“ в Москва, „Роял Албърт Хол“ в Лондон, но в днешни дни почти гладува, защото пенсията й не стига за нищо.

Верка като млада (в центъра на фотоса)

„Наистина ми е неудобно от хората, които идват при мен и ми носят я брашно, я олио, някакви плодове. Но това е…“, сякаш извинително споделя световноизвестната певица. Въпреки удивително съхранената си памет и кондиция наскоро Верка претърпява неприятност за годините си. Случи й се сакатлък – падна в дома си и чупи крак. Докато се възстанови, ще се придвижва в количка. Въпреки това дълголетницата не губи присъствие на духа и общува с познатата сърдечност по телефона.

И на 95 години Сидерова чете без очила

„Вярно е, че събираха пари за мен по интернета, а моят апартамент не е виждал топлина цели 15 години, но някак си оцелявам“, споделя певицата. Обяснява и че се чувства огорчена от живота, който води, и често я навестяват черни мисли.

Въпреки нерадостите, които я спохождат днес, Верка Сидерова затъпява болката със спомените за необятната Добруджа – родния дом и земята на хляба: „Добруджа е моят роден край. На нейната земя съм израсла, с нейните мъки и радости, с нейните традиции, игри и песни. В нашата колоритна махала „Карабоклука“ в Добрич какво ли нямаше – и добро, и лошо. Живеехме общо българи и турци. Имахме общи празници. Ех, колко пилафи и баклави се ядяха. На кьошето, в долната страна на уличката, си правехме хорце, пеехме песни. Оттам е моят репертоар“.

Младите наследници на „Филип Кутев“ също не я забравят

Легендата не обича да споделя подробностите около семейния си живот и раздялата със съпруга си Цоньо Димитров – летец в бившата авиобаза в Балчик, от когото има син на име Димитър: „В живота ми имаше и лоши, и много хубави моменти. В него има страници, които и днес подминавам и се старая да не чета. Но без това не може. Винаги в човешкия живот има и по нещо неприятно, за съжаление. Така е“.

Певицата е благодарна на Мария Илиева, която често я навестява

Началото на кариерата й дава едно рисково пътуване от Балчик за Варна. Камион с военни летци, в който пътува и тя заедно със съпруга си, за малко не се преобръща на един от завоите. Страхът толкова завладява Верка, че тя запява съвсем случайно някаква моментна хрумка. Тогава мнозина разбират за таланта й. Започва да се занимава редовно с музика, като се включва в самодейността на Балчик. През 1952 г. в София се провежда Преглед на общовойсковата художествена самодейност в залата на Централния дом на народната армия, на който тя се явява и печели първата си награда. След това на концерта на Държавния ансамбъл за народни песни и танци лично се запознава с Филип Кутев, който я кани в състава си. Последва преместване в град София и една шеметна кариера. До 1983 г. Верка Сидерова пее там като солистка в квартети и в трио с Янка Танева и Елена Юрукова, които нарича свои сестри. Изнасяла е концерти в над 30 страни на всички континенти. Синът на Верка Сидерова Митко също тръгва по пътя на музиката, но за кратко. Талантът на певицата се предава по наследство и към нейната правнучка Яна, която още на 3-годишна възраст пее, без да мръдне от тона.

Според певицата положението, в което се намира страната ни, много прилича на това от популярната народна песен „Години, години, усилни години“. Лягаш и ставаш с черни мисли. Днес е времето на „парата и разврата“. Преди казваха, че соцът ще донесе бракове без подпис и разводи, но това не се случи преди, а сега“, коментира изпълнителката.

„Каквото можах, направих в моя живот. Живея и искам да живея. Някои сигурно си мислят, че просто ей така ти омръзва, но продължаваш да се храниш, спиш, веселиш. Не е толкова просто. За себе си знам, че поне изпълних това, за което съм пратена на този свят“, казва певицата, която от години е пенсионер, но има своето завещание. „Баба ми казваше, че „докато гледецът гледа, все ти се живее“, пък на мене все ми се пее. А когато замлъкна, искам да съм там, в Добруджа, където са мама, тате и близките ми хора. И да ми сложат едно пиленце с отворена човка, та да ми пее! Знам, че и тревите, и цветята над мен пак ще пеят!“, надява се голямата ни певица.

Прегледана: 50204

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече