Духове кръстосват във видинско село без гробище

0

Началото и краят на Северозападна България започват от Градсковски колиби. Видинското село, граничещо със Сърбия, се слави и с още нещо. Тук за разлика от почти всички други населени места у нас гробище за покойниците няма. Най-възрастният жител на селото е 85-годишната баба Цветана. Близките на жената са погребани в задния ѝ двор. „Тука е свекърва ми, тука е зет ми и мъжа ми, и свекър ми“, казва пенсионерката. Най-млад пък е 57-годишният Евгени. В неговия двор също има погребани. „Баща ми 2003-та се спомина и си го погребахме ей тука. И майка ми също“, разказва той. Баба Марина пък споделя, че откакто се помни, никога в селото не е имало гробище. Селото било разпръснато и нямало подходящо място.

И затова сега всеки си прави гробище, където си иска – в двора или просто на ливадата. След подписването на Ньойския мирен договор гробището на селото остава в територията на Сърбия. Оттогава местните предпочитат да погребват близките си в двора. Преди години на мястото на селото имало само няколко колиби. Оттам идва и името му. Назад във времето обитаеми били 55 къщи, населявани от над 400 човека. Сега в селото имало едва 15 жители. И затова цялото е осеяно с гробове. В околията се носят слухове и за бродещи духове. Те били неспокойни, че нямали гробища. Говори се, че имало самодивски сборища, чували се и страховити гласове нощно време.

Прегледана: 66165

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече