Леонарда Чианчули – убийцата, която правила сапун и кексчета от трупове. През 1939 г. нейният син Джузепе бил призован в армията, за да се бие във Втората световна война. Леонарда агонизирала при мисълта, че синът й ще бъде извикан и ще замине толкова далеч, че няма да може да се грижи за него. За пореден път тя се обърнала към окултните изкуства, използвайки доста тъмни способи, за да задържи останалите си деца. Получила неочаквано прозрение от Дева Мария, както тя твърди по-късно: Ако друг заеме мястото на сина й в отвъдното, това би уравновесило баланса на нещата и Джузепе щял да остане при нея.
Заслужавало си да опита. Леонарда заявила на своята съседка Фаустина, която мечтаела да се омъжи, че й е намерила съпруг, но той бил много далеч – в град наречен Пола. Посъветвала я да не казва на никого за заминаването си, а вместо това да напише писма и картички, които да изпрати по-късно, за да успокои близките си, че е добре. Когато подправеното с приспивателно вино, което сервирала на приятелката си, подействало, Леонарда я убила с брадва и скрила тялото в килера. После го нарязала на девет парчета, събирайки кръвта в леген. Щом се успокоила, че е сторила всичко по силите си, за да запази баланса на съдбата, тя се замислила дали не може да вкара в някаква употреба останките на своята съседка.
От известно време била разширила списъка с уменията си и се занимавала с направата на сапун. Вече имала сода каустик, купена сутринта от пазара. Все пак хората са казали… „Пести, за да имаш!“. С помощта на содата каустик и останките на Фаустина Леонарда скоро се сдобила с асортимент от сапунени продукти. За нейно удоволствие тя също така успяла да прибави малко от изсушената и стрита на прах кръв в сместа от брашно, захар, шоколад, мляко и яйца, която използвала за направата на своите патентовани чаени кексове. Кръвта прибавила чудесна хрупкава текстура в сладкишите. Но дошъл моментът, когато сапунът и кексовете свършили, и Леонарда почувствала, че трябва да попълни запасите си. Или решила, че съдбата може да е пропуснала нейното жертвоприношение и трябва да принесе по един човешки живот за всяко от децата си.
Каквато и да била причината, Леонарда скоро отново се огледала в съседите си в търсене на потенциален източник на сапун и продукти за печене. Франческа Соави била друга нейна съседка, която се допитвала до нея за помощ в намирането на работа. Леонарда й казала, че й е намерила работа като учителка в друг отдалечен район на Италия, и посъветвала Франческа да запази това в тайна, за да може да изненада по-късно с приятната новина роднините и приятелите си. За услугата й поискала 3000 лири. На 5 септември 1940 г. след малко успокоително във виното и няколко замаха с брадвата Франческа вече бълбукала щастливо на печката, подправена със сода каустик. Тя била последвана от Вирджиния Качиопо, която потърсила помощта на Леонарда в подновяването на оперната си кариера. Също като останалите Вирджиния се заклела да пази в тайна предстоящото си заминаване за Флоренция, където щяла да работи като секретарка при прочут импресарио. На 30 септември 1940 г. Вирджиния последвала съдбата на другите две жени, оставяйки на Леонарда 50,000 лири и бижутата си. Главната ни героиня била особено доволна от третото си жертвоприношение. След като поставила Вирджиния в тенджерата, тя добавила малко одеколон и забелязала, че полученият сапун е с особено сладък аромат също като кексовете. Ах, тази сладка Вирджиния, помислила си тя.
Леонарда не била толкова добра в заличаването на следите си, колкото в готвенето. Пред полицията тя веднага си признала всичко на разпита може би от страх, че отричайки, ще заличи космическия ефект, създаден с всичките й жертвоприношения. Изкусната майсторка на сладки получава 30 години затвор и 3 години в заведение за душевно болни. Тя оцелява в затвора, но когато се оказва в лудницата, претърпява мозъчен кръвоизлив, от който не се възстановява повече. Сапунджийката от Кореджо умира на 15 октомври 1970 г. Някои от веществените доказателства от случая, включително и тенджерата, в която варяла жертвите си, са изложени в Музея по криминология в Рим.
Прегледана: 70840