Парализираната Златина Великова: Мечтая да изляза от вкъщи

0

„През новата година мечтая за дом, от който да мога да излизам.“
Това заяви пред „България Днес“ 45-годишната Златина Великова, която страда от мускулна атрофия и е парализирана от кръста надолу. Пада й се тежката съдба, която никога не й позволява да проходи. Затова и трепетите й са малко по-различни от тези на останалите хора. Златина всеки ден изпитва на гърба си враждебността на своя дом.
„Не мога да излизам, тъй като съм в инвалидна количка, а живея в къща на третия етаж. Няма асансьор или рампа и е почти невъзможно да прекрача прага на входната врата. Чувствам се жива, когато съм сред хора! Копнея за промяна през 2022 г., а именно за нов дом“, споделя Великова, която е родом от Варна, но живее в близкото градче Аксаково. За нея илюзията за апартамент с нормални условия за излизане е лукс. Лукс, който не може да си позволи, защото няма финансовата възможност. Помощ във всекидневието получава от майка си и брат си. Те са неотлъчно до нея в домакинските задачи, но самата тя знае, че съдействието им няма да продължи още дълго.

Коледните и новогодишните празници са любимите й моменти

Коледните и новогодишните празници са любимите й моменти
„Истината е, че хората, които са около мен, започват да остаряват и става все по-трудно да ми помагат. Затова съм поставена в тази нелека ситуация и копнея така силно за нов дом. За мен е важно да бъда самостоятелна“, разкрива Златина.
Тя сподели, че по нейно време не е имало лечение за болестта й, но с напредването на годините и навлизането на технологиите се появила информация.

Ваксината е противопоказна за 45-годишната жена


„Дълго време се рових в интернет и ходих при различни специалисти, но мненията са, че след като съм по-възрастна, възможността да се оправя е минимална“, разказва жената, която никога не губи надежда.
Въпреки препятствията Златина се самоопределя като мечтателка и показва, че може да е усмихната напук живота, който води. Не се спира пред трудностите, не се оплаква и вади хляба си с честен труд. С двете си ръце създава красиви бижута, свещници и много други различни декорации, които продава във фейсбук страницата си – Арт-Тини ръчна изработка на бижута и още нещо.

Мотивирана е и се учи сама


„Израснала съм с идеята, че никога няма да мога да проходя. Нямам проблем с това и наистина мога да кажа, че съм един щастлив инвалид! С много любов и желание изработвам неща, които се харесват на хората. Често получавам комплименти от доволни клиенти и това ме мотивира да продължавам да създавам красоти. Още от малка съм научена да постигам целите си с много труд и постоянство“, разказва талантливата жена.

Твори от рано сутрин до късно вечер


За да започне да твори, Златина се учи сама. По думите й първо е започнала да прави бижута, но след десетки изгледани клипове в интернет усъвършенства и декупажа. За нея това не е просто хоби, а истинско изкуство, което се състои в даването на нов живот на предмети от всякакъв вид. Тя разкри, че преди пандемията е имала възможността да участва в различни артбазари, където се срещала с много творци и разменяли опит.
„Пандемията обърка всичко. Преди нея животът беше по-лесен и се организираха повече мероприятия, които поддържаха изкуството живо“, с тъга разказва Златина. По думите й не е ваксинирана и няма да го направи, тъй като лекарите казват, че е заради болестта й е противопоказно.
Коледните и новогодишните празници са едни от най-любимите моменти в живота на 45-годишната жена, защото се събира с близките си и това я прави истински щастлива. Тя сподели, че с голямо удоволствие изработва украсата в дома си и това е само едно от малкото предизвикателства, които си поставя. Според Златина няма случайни неща в живота и късметът си знае работата. Пада й се къща от новогодишната баница и това я разчувства още повече. Великова не губи надежда и вярва, че доброто тепърва предстои!

Прегледана: 14285

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече